Бачо Киро
БАЧО КИРО ПЕТРОВ
(1835–1876)
186 год. от рождението на Бачо КироРоден е на 7 юли 1835 г. в с. Бяла черква (старо име – Горни Турчета), Търновско в семейството на селския говедар – Петър Занев. Остава без баща на 6 години и малкия Киро трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо. След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в Горни турчета, където преподава. През 1853 година се оженва за Николина Цачева и имат 5 деца. През 1864 година влиза в Търновския затвор заради активна борба срещу гръцките владици. Негова рожба е Първото селско читалище в България, основано през 1869 година в Бяла черква и наречено “Селска любов”. Бачокировото читалище става111 откритото лице на тайния революционен комитет, създаден през 1872 година в Бяла черква от Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. В читалището, Бачо Киро създава и първия селски пътуващ театър. През 1873 година Бачо Киро пътува до Бялград и Земун. Малко по късно издава книгата си ”Пътуването на Бачо Киро”.
През 1874 година написва пиесата “Сиромах Танчо”.Театралните постановки оказват властно въздействие и посяват дълбоко патриотичната идея в сърцата на българите.
Когато през февруари 1872 г. в Бяла черква пристига помощникът на Васил Левски, Ангел Кънчев, придружен от отец Матей Преображенски, в селото бил основан местен таен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Предварително били записани 40 души, но след общото въодушевление от 150 български къщи в селото излизат 101 въстаници. Бачо Киро бил избран за член на щаба й. Взел участие в епичната и неравна битка с войската на турския генерал Фазлъ паша. Битката продължила 9 майски дни през 1876г. в Дряновския манастир.
След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извън-редния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Тогава се случило нещо изумително. На хубав и чист турски език българският патриот издекламирал следните стихове:
„Аз един Бачо Киро съм.
Без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето на врата си сам метнах!“
„Кал, дъжд, падане, ставане, не се върви, но нали е за свобода българска, юнакът трябва всичко да търпи.“
„Сбогом, мило отечество, сбогом, мили народе. Аз днес отивам за твоята свобода да се боря с неприятели, че или победя, или падна мъртъв – за мене е все едно. Мисля, че си изпълнявам длъжността, като отивам за твоята свобода да умра. Стига моите потомци да оценяват, че кръвта на народните мъченици ще ги избави от турското робство.“
186 години от рождението на Бачо Киро
Възрожденски учител, просветител, книжовник, читалищен деец, поет и революционер.
Председател на революционен комитет в Бяла черква.
Организатор на четата, водила сражения в Дряновския манастир през 1876 г.
След обесването на Бачо Киро на 28 май 1876г. костите му се прибират и до днес се пазят в църквата “Св. Димитър” в Бяла черква. Прави се антропологична възстановка на образа на Бачо Киро от професор д-р Йордан Йорданов. През 1976 година в Бяла черква скулпторът Александър Апостолов прави паметник на Бачо Киро. Направен е и паметник в местността Черничака, където са се събрали 101 въстаници, които последвали четата на поп Харитон и Бачо Киро. През 1976 година е открита експозиция на Градски исторически музей, която отразява многовековната история на Бяла черква. Музеят е разположен в двуетажна сграда. Той е разделен на отдели: Археология, Бачо Киро-живот е дейност, Обществено-икономическо развитие на Бяла черква след Освобождението. Дъщерята на Бачо Киро – Ирина построява камбанария със средствата, които руските войници на генерал Гурко дават на Бяла черква.
Бачо Киро е погребан. Но в душите ни той продължава да е жив. Дълъг е неговият път към безсмъртието, преминал през всички етапи на Възрожденско развитие. Толкова е близък той до сърцето на българина, че дори историята забрави презимето му и възприе сърдечното народно обръщение БАЧО КИРО!